BMW F30 330e – чистокръвно BMW от началото до края

Подходих към колата с невисоки очаквания за представянето й или по-точно със съмнения относно динамичните й характеристики. Впечатления, които си бях създал от срещата си с Х5 40е със същия агрегат. При теста на Х5-та ми хареса това, че в града може да се придвижвате буквално без да похарчите и капка гориво, разполагайки с удобствата и обема на стандартна Х5, но бях неприятно изненадан от тромавостта на бензиновия двигател и високия му разход в извънградски условия. Да, осъзнавам, че това е SUV, а не спортна кола, но определено смятам, че основният агрегат на Х5 40е трябваше да е по-сериозен, за да носи обичайното удоволствие от шофирането.

Предстоеше вторият кръг от BMW Cup - състезателен уикенд, който БМВ Клуб България организира от няколко години, който щеше да се проведе на писта Долна Митрополия. Реших, че пътуването до там по магистрала Хемус и прибирането към София през прохода Троян - Кърнаре ще ми дадат възможност да поставя на изпитание възможностите на автомобила във всякакви условия.

Седнах в удобната шофьорска седалка, натиснах познатия старт/стоп бутон и … нищо не се случи. В първия момент реших, че не съм запалил, но след като погледнах уредите, с усмивка установих, че всъщност колата беше готова за приключения - просто беше стартирал електрическият мотор и не се чуваха очакваните шумове. Това усещане ме заинтригува и реших, че до излизането ми от София ще разчитам само на електромотора. Независимо, че съм фанатизиран фен на двигателите с вътрешно горене с възможно по-голям обем, съм наясно, че бъдещето е в електрическите автомобили, а и ми пука за околната среда. Дори на ток автомобилът набира добре, не се усеща бавен или тромав и без да ми направи лошо впечатление ме изведе през натоварена София до магистралата в посока Долна Митрополия. Тук е моментът да кажа, че единственото, което ме разочарова е, че високоволтовият акумулатор, монтиран под багажника с капацитет 7.6 kWh, стига само за около 35км пробег, което ми се стори малко – реално, докато изляза от града, го бях преполовил. С бутона eDrive можете да избирате между три режима на задвижването: базовия режим AUTO eDRIVE, при които автомобилът сам определя най-ефикасния начин за придвижване, чисто електрическия режим MAX eDRIVE, който ви придвижва само чрез електричеството в акумулатора, или режима SAVE BATTERY, при който нивото на заряд на високоволтовия акумулатор се поддържа константно чрез зареждане от двигателя. Почти веднага след стъпването на магистралата преминах на бензин (режимът на ток работи до около 80км/ч) и още тук автомобилът започна да ме изненадва приятно. Поддържането на постоянна скорост, както и изпреварванията, се случваха с лекота и без да се усеща недостиг на мощност, където и да било. След края на магистралата динамиката отново беше на ниво, като за това спомагаше и страхотната 8 степенната автоматична скоростна кутия. Така, с приятни впечатления от поведението на автомобила и чувствайки се комфортно в чудесно конфигурирания интериор на 330е, пристигнах на пистата в Долна Митрополия. За мероприятието там ще можете да прочетете в друг материал, а тук само ще ви кажа, че направихме страхотна фотосесия, която ще ви представим в блога.

На следващия ден настроението беше приповдигнато и още от сутринта адреналинът препускаше във вените ми. Предстоеше ми същинската проверка на възможностите на автомобила, а именно потапянето в безкрайните завои на прохода Троян-Кърнаре или по-добре познат като Беклемето. Пътят до Троян премина леко и приятно, както и очаквах, имайки предвид впечатленията ми от предишния ден. От там нагоре през прохода започна забавната част и ме заляха новите впечатления от автомобила. Конкретният автомобил беше оборудван със спортно окачване, 19 инчови джанти и многобутални спирачни апарати, които помагаха за прекрасното поведение, преминавайки от завой в завой. Усещането в прохода беше за много добре балансиран автомобил с достатъчно мощност под капака, както за изкачването, така и за няколкото динамични изпреварвания, които ми се наложи да направя. Добавяйки и споменатите вече добри спирачки и окачване, мога смело да кажа, че автомобилът определено носи в себе си духа на чистокръвна тройка и носи несравнимо удоволствие от шофирането. Така, с нетърпение да премина поредния завой, да ускоря на правата, да намаля преди следващия завой и да вляза уверено в него, неусетно преминах прохода и след няколко километра спрях за почивка в небезизвестното село Чавдар. Докато пиех кафе си мислех, че няма от какво да се притеснявам и БМВ, макар и хибрид, все още носи онова прословуто удоволствие от шофирането, което ме направи фен преди 15 години.