BMW M240i xDrive – една дългоочаквана среща

След материала за BMW 440i xDrive Еdition Red, дойде време да ви разкажа и за срещата ми с BMW M240i xDrive. Всъщност, това ще се превърне в любимия ми агрегат, произвеждан в последните години от BMW. Следващата ми среща с него ще е с BMW X4 xDrive M40i, но за нея по-нататък.

Сигурно всички вие имате фаворит от новите модели, произвеждани от компанията, всеки има своите предпочитания, очаквания и копнежи към определен нов модел. За мен определено тази година се обуславя от излизането на М2, даже, ако трябва да съм честен, в последните няколко години за мен не е излизал по-вълнуващ и интригуващ модел. За съжаление все още не съм имал възможността да се срещна лично с него, но съм сигурен, че и това ще се случи скоро. За сметка на това, в ръцете ми се озова BMW M240i xDrive и ме доближи поне малко до така желаното М2.

С риск да се повторя,  и тази среща беше очаквана с огромно вълнение, още от мига щом разбрах, че автомобилът се е приютил в паркинга на нашите партньори от BMW Bulgaria.  

Взех колата в един слънчев делничен ден с идеята да я подкарам веднага по планинските пътища, за да я опозная там, за където според мен е направена. Както обаче става винаги, когато човек си прави планове, те се провалиха и през целия ден не можах да изляза от града по ред причини. Това не ми попречи да изпитам истинско удоволствие от шофирането - колата има невероятен звук, уникално ускорение и се усеща като залепена за пътя. Разбира се, пълният ú потенциал остана загадка за мен, защото в градски условия няма къде да го разгърна, а и правилата за движение са за да се спазват

Това се промени, когато най-накрая в късния следобяд успях да се отскубна от задачите си и да поема по пътя към Сапарева Баня през Бистрица, Железница и Ковачевци. Движението беше много слабо и това ми даде възможност да настъпя колата, както ми се искаше от сутринта. Тук от мен се очаква да започна да пиша за страхотното ускорение, невероятното окачване и т.н., но всъщност усещанията буквално блокираха мозъка ми, наслаждавах се на всеки метър с тази кола и изобщо не ми изплуваха фрази от рода на бърза, ниска, лека…

Карал съм почти всички модели от стари до чисто нови и смело мога да кажа, че това чувство не бях изпитвал от много години. Колата пробуди в мен едновременно страхопочитание и онова очарование и мигновено влюбване, което изпитах преди много години, карайки първата си бърза за онова време Е30-ка. За да добиете представа за какво ви говоря ще кажа, че някъде около отклонението за Плана спрях, слязох от колата и ръцете ми трепереха неконтролируемо. Усещането беше едновременно за страх - бях карал нещо, което упорито се опитваше да ме убие, и в същото време за невероятен прилив на адреналин.

Двойката ускорява по начин, способен да ви откъсне врата, няма скорост или обороти, в които тя да не набира като звяр, преследващ плячката си. Изключително лека е, което ме върна в годините на Е30, завива безобразно добре и каквото и да правех, колкото и да ми се струваше, че съм на ръба на възможностите ú, тя ме изненадваше, че може още и още. Да си призная, покрай всичките системи за безопасност в новите модели бях изгубил малко от чувството си за самосъхранение. Някак си нищо не ме изненадваше, знаех кога автомобила е достигнал лимита си и се чувствах сигурен, но това рязко се промени с тази кола. Изпитах забравени чувства и усещането беше адски приятно, бих искал да виждам повече такива модели от BMW.

За мен, макар, че е тясна за мъж 1.90см и 100 килограма, това е най-добрата кола, излизала от заводите в Мюнхен в последните години. Тя ми припомни защо станах фен преди 15 години и кое усещане ме направи верен на марката.

За финал ще ви кажа, че не е случайно, че в тази статия не намирате информация за екстрите, килограмите и конските сили на този автомобил. В тази кола всичко е усещане и точно това се надявам да съм успял да ви предам, а данните можете да намерите навсякъде. Пожелавам от сърце на всеки ентусиаст да има възможността да покара такава кола или дори М2, за която съм сигурен, че пренася тези усещания на още по-високо ниво и, лично за мен, срещата с нея вече е още по чакана и желана.